ЧЕТанКа
2.1K posts


@vangoooo1 Сори, ама това е много wishful thinking, че увеличена активност ще даде преднина на ПП-ДБ. Абсолютният им таван в момента е около 400к, като се съмнявам, че и до него ще стигнат.
Български

@llFenll @NatalkaKyiv Bulgaria we also add lines above or below letter - not as a strict rule, but as a stylistic variation in handwriting where letters like “ш” and “т”, as well as “п” and “и”, can be difficult to distinguish
English

@NatalkaKyiv There's a reason why old cursive Ш had a line below it, while Т had a lines above it. But when I tried to do it in high-school, I was almost executed by a teacher.
Shevchenko example:

English
ЧЕТанКа retweetledi

@JayinKyiv @stuginella She has collided with a universal law that always works. Whether we call it “karma is a bitch” or the biblical “they that sow the wind shall reap the whirlwind”, the outcome is the same - what we do comes back to us and the universe always collects what is due.
English
ЧЕТанКа retweetledi

Уикилийкс от 1892
След Съединението (септември 1885 г.) руското правителство организира преврат (август 1886 г.) срещу българският княз Александър. Обявеното от превратаджиите управление е свалено в безкръвен (или почти) контрапреврат неколко дена по-късно. Княз Александър се завръща още неколко дена по-късно, но около седмица след това абдикира. След абдикацията се формира регентски съвет оглавяван от Стамболов. В следващите месеци руското правителство, чрез неговият представител в България ген. Каулбарс, полага усилия да осуети провеждането на избори, да саботира изборът на нов княз, да възбуди бунтове, или казано другояче опитва почти всичко, което би могло да удължи и задълбочи кризата в България и да доведе до анархия, за да има руското правителство повод да окупира държавата ни. Подвизите на Каулбарс завършват със скъсване на дипломатическите отношения с руското правителство и изгонаването на руските дипломати от България.
След изгонването на руските дипломати от България един бивш служител на руското консулство в Русе предава на редакторът на в. Свобода Димитър Петков (татко на земделският лидер Никола Петков) част от тайният архив на консулството. Тоя архив съдържа кореспонденция, която руските дипломати в България са водили с Азиатският департамент (отделът в руското външно министерство, който е отговарял за руската политика в Азия и Близкият изток, вкл. бившите османски територии на Балканите). Димитър Петков ги публикува през 1892 година (Окупационен фонд, основан за създаване на Руско-Дунавска област. Сборник исторически документи. Българска народна печатница, София).
Така започва Петков своят предговор към сборникът:
Ако преди освобождението се явеше някой да доказва с каквито и да било средства, че приготовляваната от Руссия война с Турция за нашето освобождение е война, не за освобождението на „ бедных славян", а за разширението на русската Империя и за завладяванието на Балканите и България от Руссия, - нямаше да се намери нито един българин, който да го повярва и когото да не наречаха враг на славянството, враг на българския народ, на неговото освобождение. Никой българин не можеше да допусне тогава мисъл, че „православна Руссия“, която с векове ни е пращала икони и камбани подарък, която е водила няколко войни с Турция, не се стреми за нашето освобождение, а за разширение на своето царство, за обладанието на Балканите. Истина е, че на мнозина от нас беше известно завещанието на Петър Великий, както и желанието на всички подир него русски царе, да завземат Цариград; но нашите понятия за тия русски стремления не са отивали никога по-нататък от завземанието на Цариград. Рядко и твърде рядко може да е имало някой умен и далновиден човек, който да е разбирал, да е съглеждал, че с стремлението си, да завземе Цариград, Руссия ще завладее окончателно и България. Гневът ни против Турция, на която до тогава бяхме роби; желанието ни да видим своята угнетителка разбита, съсипана, - бяха толкова силни, щото малцина са искали да знаят за последствията, които можаха да ни сполетят от нахлуванието на Руссия в Балканите. През последната половина на настоящия век само, българския народ захвана да се събужда от летаргическия сън на пет-вековното робство. Тук-там из угнетените краища на отечеството ни захванаха да се явяват искри, които даваха да се разбира, че българщината не е огаснала, че тя тлее под мракът на политическото робство на Турция и духовното, - на гръцкото духовенство. Появиха се Пайсий, Софроний, Раковски, които, всред поядающия ни гръцизм, високо заявиха за съществуванието на някогашна България и поискаха да има тя и за в бъдеще право на съществувание.
Техните дела се подеха по-после от други патриоти. В желанието си да видят българския народ като политическа единица, да имат свое духовенство, своя църква, да чуват молитви към Господа на славянски, да четат и пишаг на български, - те не се спираха пред никакви средства, които можаха да ги улеснят към достигванието на тази цел. Всичко предприемаха те, с всекиго се сдружаваха, стига да бяха уверени, че този всеки ще им спомогни да постигнат желаемото за отечеството си. Руссия, през ония мътни времена, се е смятала за единственната, която може да им помогне. Като са гледали, че тази държава предприема няколко пъти война с Турция, те са мислили, че нейната цел не е да завоевава территория от отоманската империя, а - да освобождава нас българите. Еднаквостта на религията и славянската племенност са спомогнали твърде много за затвърдяванието на туй убеждение. Сполуката да се сдобием с църковна автономия през 1870 г. още по-вече усили това убеждение. Едва в последните години, преди освобождението ни, някои от българските патриоти като Ботйов, Любен Каравелов, Стамболов и В. Левски, бяха захванали да исказват съмнение в добрите намерения на Русия и действуваха, щото освобождението да стане от самите българи, чрез въстания. Но тия техни съмнения не се изказваха тъй ясно и публично, за да можеше да се образува едно мнение в обществото.
Техните думи се вземаха от всички като исказвани под влиянието на нихилистически стремления, а не проникнати от дълбоко съзнание. Освен туй, нямаше нито един пример, на който можеше да се укаже, че русейте работят за завладевание на Балканския полуостров, а не за освобождението на България. Примерите за постъпките на Руссия с Полша и Кръм не бяха никак тогава убедителни за нас българите, които бяхме навикнали вече да получаваме подаръци от Руссия за църквите и други благодеяния. Полша и Кръм са исповядвали друга религия, и за туй, мисляхме си ний, Руссия е постъпила с тях така жестоко, но българите са православни, следователно към тях тя ще бъде по-милостива. Войната през 1877-78 г., която се обяви под общеизвестния предлог за освобождението на угнетените славяни, заглуши окончателно всяко съмнение за лоши намерения на Руссия към България. Никой не можеше да помисли даже, че Руссия крие каквито и да било цели с нахлуванието си в Балканите, освен създаванието на една България. Под впечатлението на всеобщата радост, че се освободихме, никой не можеше да си помисли, че Руссия веднага след туй ще се залови, под формата уж на една България, да създава своя русско-задунайска областъ. И ако се намираше такъвзи смелчак, ний, самите българи, бяхме готови да му издерем очите, за да не злослови против освободителката ни, която, казвахме си ний, зарад нас хора истрепа, пари похарчи с миллиони, и хиляди още други неща, без да съобразим, че всичките разноски за таЗи война ще паднат пак на гърбът на българина, както стана. Нашите „братушки“ обаче, си знаяха работата. Техния план бил предначертан. Ний се радвахме, че ще създаваме някогашната България на славните български царье Крум, Асен, Симеон и пр., а те в туй време, тихо, без шум, са определяли, по кой начин да наредят тъй работите и устройството на държвицата, щото в едно скоро време създадената уж България да стане русска-задунайска област.
Кой би могъл от нас българите в него време да помисли подобно нещо и до подозира, че Руссия устроява своя област, а не България? И кой би посмял да го каже открито? Или, ако го кажеше, кой щеше да бъде онзи, който би намерил в себе си достатъчно сила и подготвен ум, за да го повярва?
Между тем, при онуй всеобщо наше омайване, това, което попосле видяхме да се случи в България и което докара 27 Априлий 1881 год. и грозния 9 Август през 1886 год. с всичките му последствия, се е крояло и тъкмяло още тогава. Още тогава русските дипломати са ни скроили кюляфа и определили за по-нататък времето, когато ще го нахлуят на главите ни.
Тази книга, която поднасяме на читателите, това именно и доказва. Тя не е измислена и съчинена от нас. Тя е сбирка от цял ред документи, измъкнати из секретните архиви на русските консулства, документи, които дохождат да искажат пъкленните планове на онази Държава, която се нарича наша освободителка - Руссия. Тия документи са добити от бившия русски чиновник, Драгоман при русското консулство в Русее дълги години, а по-после в Букурещкото посолство, г. Якобсон. Историята на тяхното измъквание е известна. В битността си като Драгоман в русчукското [*] консулство, на г. Якобсон - след оттеглюванието на русските консули заедно с Каулбарса, - е било временно възложено заведвание на консулството и съхранението на секретната архива. Като човек, който се възмущавал от подлостите, които руските дипломати вършат в България и който не е видял нищо зло от тази България, г. Якобсон, се е въсползувал от случая и измъкнал една голяма част от тия документи, които се отнасят до работите в България, и беше _ побегнал от Ромъния в Лондон. Вследствие на старо познанство с него, нашата редакция, като видя по русските вестници, че Якобсон бил измъкнал някои секретни документи и бил побегнал в Лондон, - се обърна към него и го помоли да ѝ достави тия документи, ако се отнасят до работите в България, срещу едно възнаграждение. Подир малко време г. Якобсон, скришно, с чужд паспорт, дойде в България и ни донесе документите, като има добрината и да ги нареди според времето и датата. Ний не можем освен да му благодарим тука, че ни даде възможността да се запознаем и ний, па и всички българи и цял свят, с пъклените кроежи на руските дипломати за отечеството ни.
Препоръчваме на читателите да прочетат с голямо внимание документите, да си припомнюват преминалите, от освобождението ни насам, събития. Прочитанието ще им напомни много неща и те ще дойдат да признаят, че г. Стамболов е принесъл големи услуги на отечеството, гдето от 9 Август после тури преграда на всяко русско бъркание и влияние в България.
Ний оставихме документите нарочно на русски язик първо, защото по този начин тяхната точност ще се запази с всичката им канцеларска русска рутинност, и второ, защото у нас всички почти, които знаят да четат и се занимават с политика, разбират да прочитат и на русски язик. Но за туй пък правим тук един кратък преглед на миналите събития, като указваме тук-там на някои страници от документите, за да може читателя под прясното впечатление и въспоменание на миналото, да схваща и разбира добре значението на самите документи.
За много въпроси и събития, за много неща, които съдържат разните документи в тази книга, ний сме говорили на времето, но нашите говорения и писания са се основавали на делата на русската дипломация. Ний съдехме тогава от това, което русейте вършеха, в разни времена в България и от техните действия вадехме заключение за намерението на Руссия спрямо България; при все туй пак много от нашите заключения са биле на пълно справедливи. Сега обаче, пред нас стоят неоспорими документи, които, черно на бяло, откриват всичките планове на Руссия, както и всички пъкленни действия на нейните дипломати от освобождението насам. Двоумение вече няма да има за читателите в смисъл, да ли нашите заключения са правилни или не; тук говорят самите писма на русските дипломатически канцелярии. От тия документи читателя ще види, че всичките бъркотии, всичките преврати, всички, смутове, бунтове, заговори, убийства и пр. и пр., които са се случвали в България, от както съществуваме като държава, са дело на русската дипломация. Всичко, което на нас се е виждало необяснимо, нередовно, за русските дипломати е било предварително скроено, предначертано и обмислено, за да докара именно известни предначертани събития.
Ний виждаме сега, че още в първите дни на освобождението ни русските дипломати се загрижили, по кой начин да поставят Княжеството в такова положение, щото в едно скоро време или сам княз Александър, - когото те са поставили пак с определена цел, - или сам народа, да поиска присъединението си към русската империя. Щастие сме имали може би в това, че дипломатите им са биле много глупави, повечето са водяли помежду си раздори и интриги, и вместо да постигнат положителни резултати, добили са се съвсем до противното, при всичко че княз Александър и консерваторите са биле станали добри инструменти в техните ръце.
Целият текст в 2/

Български

@SAU_GVOZDIKA @Onakava @dR0NEC Местопроизшествието не е там, където е камерата, а пред хижата, където няма обхват. Тоест няма как да ни покажат запис как се застрелват, но можеше да покажат запис как се чува, че се застрелват, докато хижата вече гори стабилно.
Български

@Onakava @dR0NEC Е те няма да пуснат запис как се застрелват. Има една експертиза, която също ще е много интересна да се види - токсико-химичната. Иначе -както казах преди дни - идва момент, когато на хората им залепват релетата. Едни си бият жените, други децата, трети се гърмят, четвърти убиват
Български

@ZelmaSchmi @ignatovd Така е, 2ият сигнал го има в теч от прокуратурата, а като стана публичен и се разшумя, спуснаха на медиите и първоначалния сигнал. Всичко приключва за 4 дни - бабата и дядото оттеглят сигнала като казват, че няма риск за детето.
Български
ЧЕТанКа retweetledi

@IvanBor0112 Гиркин-Стрелков редовно пише, че путя и ко живеят на планетата на розовите понита, така че май от него тръгва.

Български
ЧЕТанКа retweetledi

@vtchakarova And those who want to shake you often call you a callous, cold-hearted bitch just because you don’t buy into their bullshit.
English

Being unshakable means being at peace with yourself. More specifically, there is nothing anyone can add nor subtract from you. You are not inflated by compliments nor are you torn down by criticism. When you enter a room, you know what to do, and others can sense this. This is unshakable. Shi Heng Yi
English

@marcorubio Amazing how a person can sell out every value they ever held for a comfy little post under a senile narcissist who can’t remember what he ate for breakfast.
Good job, Marco! Hope you don’t sleep safe and sound.
English

Ending a complex and deadly war such as the one in Ukraine requires an extensive exchange of serious and realistic ideas. And achieving a durable peace will require both sides to agree to difficult but necessary concessions. That is why we are and will continue to develop a list of potential ideas for ending this war based on input from both sides of this conflict.
English

@Bebo_debel На г-н Попов му е обещано нещо, предстои да видим какво.
Изтрил си е старите публикации във Фейсбук, издаващи пристрастията му, но няма как да изтрие това, че е дългогодишен координатор на ГЕРБ-Оборище и все още е изп. директор на “Пазари-Юг” като назначение на любимата партия.
Български

















