Ивайло Мирчев

Току-що от публикации в украински медии се разбра, че държава от НАТО е поискала от Полша старите ѝ изтребители МиГ-29. Индикациите сочат, че тази държава е България. Ако България наистина е поискала полските МиГ-29, правителството се опитва да отнеме от нападната Украйна самолети, от които тя има нужда всеки ден. Докато Украйна воюва с Русия, кабинетът на Радев очевидно воюва за още съветска техника. МиГ-29 е славна част от миналото на българската авиация, но не може да бъде план за нейното бъдеще. Вместо да търсят още F-16 и модерни западни самолети, управляващите ровят за допълнителни изтребители в гробището на Варшавския договор. Старият МиГ-29 може да изглежда евтин при придобиване, но след това данъкоплатците плащат скъпо за всеки негов час във въздуха. България не трябва да се конкурира с Украйна за стари МиГ-ове, а със съюзниците си в НАТО по скоростта, с която модернизира своите въоръжени сили. От правителство, пълно с кадри от Военновъздушните сили, очакваме да изведе ВВС в XXI век, а не да ремонтира собствената си носталгия. Любовта на един пилот към МиГ-29 е разбираема. Превръщането ѝ в държавна отбранителна стратегия е недопустимо. Всяко евро, налято сега в морално остарели МиГ-29, е евро, което няма да отиде за F-16, въоръжение, обучение и реална бойна готовност. Полските МиГ-29 трябва да помагат на Украйна да спира Русия, а България трябва най-после да инвестира в бъдещето, а не в безкрайното ремонтиране на миналото.

От Демократична България поискахме свикване на КСНС. България не може да има такава колеблива и противоречива външна политика. Когато държавата се присъединява към международни декларации, това е ангажимент, а не жест без последици, както ни обяснават Радев и външната му министърка. Всяко отстъпление създава впечатление за непоследователност и подкопава доверието на нашите партньори към страната. Днес има достатъчно основания да бъде свикан Консултативният съвет за национална сигурност. Изключително важни въпроси остават без ясен политически и институционален отговор - къде е мястото на България в европейската и евроатлантическата архитектура за сигурност, как отсъстваме от ключови формати като Коалицията на желаещите и отказваме участие в инициативи за противоракетна отбрана. Подобни решения се възприемат като знак за стратегическо колебание и така рискът България да остане обикновен наблюдател на процесите, вместо участник във вземането на решения - е съвършено реален. Същевременно обществото не получава убедителни обяснения по въпроси, свързани със службите за сигурност. Казусът с напускането под натиск и връщането на Тончев начело на ДАНС, поражда съмнения, които институциите следва да разсеят с ясни аргументи. Нищо подобно - поддържа се гъста мъгла за мотивите и целите на подобни назначения и се признава уязвимост на службите към натиск. Неяснотата се пренася и в енергийната политика. Чуваме амбициозни заявления за енергийни коридори, но конкретните резултати и инвестиции изостават. Без ясна стратегия, последователни приоритети и предвидимост страната рискува да задълбочи усещането за хаос и недоверието към нея като способен и надежден партньор на евроатлантическия терен. Националната сигурност не бива да бъде подчинявана на краткосрочни партийни съображения или предизборни сметки. Не може стратегически решения да се подчиняват сляпо на страха от загуба на русофилския електорат, който трябва да бъде трансфериран към избора на президент - продължение на Радев. Именно затова свикването на КСНС е необходимо - за открит институционален разговор, ясно определяне на националните приоритети и възстановяване на доверието в стратегическата посока на България.

Току-що стана ясно, че в уж битката на "Прогресивна България" срещу модела "Пеевски-Борисов" най-силните им партньори са самите ГЕРБ и ДПС. С Божидар Божанов ни бе отказан достъп от заседанието на Комисията за контрол над службите, въпреки че именно ние сме вносители на исканията за изслушванията. След като отказахме да си тръгнем, заседанието беше скандално прекратено. На него трябваше да бъде изслушан началникът на НСО за охраната на Пеевски и други политици и за сметката, която обществото е платило. Още по-важното - трябваше да бъде изслушан и бившият началник на сектор "Здравеопазване" в ДАНС за осуетени проверки и данни за престъпни схеми и източване на милиарди в здравеопазването. В Комисията по вътрешна сигурност пък беше изслушан кандидатът за нов-стар председател на ДАНС Пламен Тончев. "Изслушан" е силна дума, защото единствените смислени въпроси бяха зададени от "Демократична България". ГЕРБ и ДПС разговаряха с Тончев другарски за бъдещите му творчески планове начело на ДАНС. На фона на тази чудна идилия и претенциозната заявка на Радев, че ще бори модела, всичко продължава постарому. Нито корупционният модел се бори, нито представителите му изглеждат притеснени. Сменя се само фасадата, а отдолу потоците от пари и интереси остават същите. Имам лоша новина за "прогресивните", ГЕРБ и ДПС - няма да се откажем. Ще продължим, докато България не се промени истински, колкото и процедурни хватки да използват и колкото и натиск да оказват.

В Париж Румен Радев заяви, че мястото на България не е в „Коалицията на желаещите“. Ден по-късно външният министър подписа декларация, в която пише точно обратното - че "коалицията е ефективен механизъм" и че "България е готова да засили участието си в нея". Квантовото поведение на управляващите вече обърква всички, защото няма как хем да си против "Коалицията на желаещите", хем да я подкрепяш. Освен ако не си котката на Шрьодингер. Коя е позицията на България? Тази на премиера, който казва, че нямаме място там? Или тази на външния министър, която подписва, че ще засилваме участието си? Има само две опции - 1. Радев и МВнР министърката са решили да правят всички на луди говорейки в България едно и правейки обратното в Брюксел и Киев.; 2. Всеки в МС има собствена външна политика. Извън хаотичните ходове на правителството има само един важен въпрос - дали България ще бъде на масата, когато се обсъждат бъдещата сигурност на Европа, защитата на Черно море, противоракетната отбрана, дроновите технологии и новите отбранителни производства. Само преди дни правителството подкрепи и декларацията на НАТО за продължаваща помощ за Украйна. От март имаме и подписано двустранно споразумение, в което изрично е записан ангажимент към "Коалицията на желаещите". Хаосът във външната ни политика превръща България в непредвидим и несериозен партньор. Румен Радев трябва ясно да отговори: коя е официалната позиция на неговото правителство за това къде трябва да бъде България? Защото когато държавата говори на два гласа, накрая не само никой не я слуша - накрая никой не вярва.

България присъства на парада, но отсъства от решенията! В Париж над 30 държави обсъждат противоракетната отбрана на Европа, сигурността в Черно море, съвместното производство на модерни дронове с Украйна и защитата срещу руска агресия. Там са Румъния, Гърция, Турция и дори Северна Македония. България днес я няма там, където се решава бъдещето на европейската сигурност, според външния министър. Румен Радев обаче ще бъде в Париж - явно не за срещата, на която се вземат решенията, а за парада и официалния прием. За протокола и снимките сме там, но когато трябва да се заеме ясна позиция в полза на европейското единство - не. Гладим генералските униформи, но иначе се крием в храсталаците. Когато трябва да сме интегрална част от формата, който трябва да осигури защитата на Европа - ние се интегрираме под полата на Кирил-Гундяев. Това е политически избор и израз на геополитическата мъглавина, в която пребивава един натовски генерал - днес в ролята на премиер. Вместо да е на масата на решенията - България се занимава с това руски олигарси и свързани с режима лица да бъдат изваждани от санкционните списъци. Докато съюзниците ни в ЕС и НАТО се готвят за реалните заплахи, българското правителство отваря широко политическата врата към Москва. Цената ще я платим с незначително присъствие в НАТО и ЕС, пропуснати инвестиции в отбранителната индустрия и по-слаба защита на Черно море. Защитата на националния интерес означава да присъстваш, да поставяш условия и да влияеш върху решенията. Празният стол не защитава България. Той я обезсилва и обезличава.

6 години

ЕС стартира процедурата при прекомерен дефицит. Но можеше и да не го прави. Преди седмици висш представител на Европейската комисия е разговарял с представител на българското правителство и го е уверил, че Брюксел може да не стартира процедурата, ако правителството декларира, че в най-кратки срокове ще представи план за връщане на дефицита в рамките на 3%. България отказва и следва това, което за някои днес е новина. Изводът: "Прогресивна България" още от самото начало е решила да харчи много и да тегли огромни кредити. На никого дори не му минава през ума да въведе ред в бюджета.

Новините не са кебапчета, за да ги въртиш по желание на клиента

След 2022 г. България не е имала дефицит на природен газ. Дори в най-тежките времена, след агресията на Путин в Украйна, газ имаше и влизаше през Гърция. Тогава проруските експерти ни плашеха, че България и Европа ще бъдат на студено и тъмно поради липсата на метан. Нищо подобно. "Боташ" е не само неизгоден договор, а един от най-големите подаръци, които България е правила на Турция. В момент, в който плащахме на Гърция преноса по 3 евро/MWh, служебното правителство на Радев сключи договор с Турция на 3 (три) пъти по-висока цена - 9 евро/MWh. Без обяснение защо това се прави, без наличие на дефицит на метан. Загубата за страната ни от над 1 млрд. лв. е факт, както е факт, че "Булгаргаз" е практически фалирал, а от 2024 г. България спря и плащанията. Ако на срещата страните са се разбрали да продължим да не плащаме - обществото ще има ли отговор какво ще се случи с текущия ни дълг към Турция? Решението за 15 месечно замразяване на иначе "изключително изгодния" договор с "Боташ" също не е случайно. От есента на 2027 г. спира да се използва руски газ в ЕС. Тогава ще е готово и разширението на "Странджа 1", с което капацитетът ѝ ще се удвои до 7-8 млрд. куб. м, а Турция ще има опция да получи отличен шанс да пласира евтин руски газ в Европа и да печели от това. Предоговарянето може да има смисъл само при едно условие: България да не се превърне в троянски кон за руски газ, „изпиран“ през Турция и вкаран обратно на европейския пазар през нашата мрежа. Турция може да бъде важна част от решението за диверсификация - със своите LNG терминали и потенциална връзка с Вертикалния газов коридор. Но това е възможност само ако има реален достъп до неруски газ, ниски и конкурентни такси за пренос, прозрачни условия и ясни гаранции, че българската инфраструктура няма да обслужва нова форма на зависимост от Кремъл. Тази сутрин поисках да получа от Министерски съвет т. нар. “протокол за “замразяване”, според който трябва да се плаща само за използвания капацитет с подобрени условия.

Току-що Радев и Ердоган замразиха за 15 месеца договора с „Боташ“. Години наред ни убеждаваха, че този договор е изгоден за България. „Експерти“ от „Прогресивна България“ твърдяха, че е сключен при изключително добри условия за страната. Ако условията са толкова изгодни, защо България се съгласява договорът да бъде замразен? Истината е различна. Този договор, сключен от служебното правителство за 13 години, води до ангажименти за милиарди левове, но без ясен икономически смисъл за България. От подписването му през 2023 г. до днес натрупаната сметка за страната вече надхвърля 1 млрд. лв. От самото начало твърдим, че този договор не просто е вреден, а нарушава българския интерес и води до огромни загуби. Именно затова настоявахме за неговото преразглеждане. Въпросът сега е друг: на каква цена се случва това? Какво обеща Радев на Турция, за да се съгласи Ердоган на това замразяване - магистрала „Черно море“, рафинерията в Бургас, ДПС или някоя и друга концесия?

Току-що в Бургас приехме 29 нови заявления за членство в "Да, България" на активни и ангажирани с политическия процес граждани. Важно е хората с ясен обществен ангажимент да бъдат част от общността и да имат възможността да реализират идеите си.

Когато Пеевски си има държава, е възможно всичко. Възможно е „Гранична полиция“ да даде едни данни на служебния министър на МВР Дечев, в които липсват данни за конституционен съдия, пътувал с Пеевски, а ГДБОП да предостави съвсем различна информация на редовния министър на МВР, потвърждаваща, че данните за съвместни пътувания са факт. Когато си имаш държава, можеш да си произвеждаш всякакви данни и твоите кадри могат да водят за носа министрите. Затова поискахме комисия в парламента, която да установи всичко за полетите и доходите на Пеевски, докато е санкциониран по „Магнитски“. В рамките на няколко заседания една такава комисия щеше да установи и да сравни всички нужни факти, като бъдат извикани отговорните лица в съответните институции, прегледани различните източници на данни, осигурен достъп до необходимите регистри и т.н. Такава комисия щеше да гарантира и търсене на отговорност на доскорошните ятаци на Пеевски и Борисов в институциите, които иначе тихо се прегрупират при новата власт, за което вече има немалко примери. Преди месеци поискахме проверка за полетите и пасажерите и подадохме сигнали, които бяха смачкани от прокуратурата — така се случва всеки път с нашите сигнали срещу Пеевски. Затова поискахме комисията и тази седмица пак настоявахме за нея, но правилникът на парламента вече беше променен от „Прогресивна България“ и създаването на такива комисии стана крайно затруднено. Така или иначе, ние ще направим необходимото истината за летящия будоар на Пеевски да излезе. Така и последният, който се е съмнявал, че Пеевски си има държава, ще го разбере.