Sabitlenmiş Tweet
Наръчник по неонацистка псевдонаука от РСМ
В 21 век неонацизмът рядко идва със свастика.
Днес идва с мемета, „академичен“ тон и постове, които обявяват българите за „азиатски орди“, Екзархията за „пропаганда“, а собствените деди: за „идентичностни еничари“.
Текстът, който уж „разбива митове на София“, е пример как се произвежда омраза, маскирана като история. И не е насочен само срещу българите в България. Той удря и по прадедите на днешните северномакедонци - хора, които до 1944-45 масово се самоопределят като българи по език, народност и църква.
1.„Азиатските орди“
Тезата: прабългарите били „тюркско‑монголски“, „монголоидни орди“ от Волга и Алтай, без „никаква връзка“ с местното население.
Реалност: степен елит - да; „монголоидни орди“ - не. Археологията и генетиката показват смесен произход, доминиращ западноевразийски профил и устойчив балкански субстрат. Прабългарите се смесват със славяни и балканци - от това излиза средновековната българска народност.
А къде са прадедите на днешните северномакедонци? В същите села и градове. Ако българите са „азиатци без връзка с Балканите“, значи и Охрид, Битоля, Крушево са… Азия. Или просто ги изтриваме от историята.
2.„Езиковият колапс“ и „брандът България“
Тезата: прабългарите били малцинство, славяните мнозинство, Борис I наложил езика на мнозинството и лепнал „бранд България“ върху чужда маса.
Реалност: така работи цяла Европа - франки, гали, нормани, славяни. Елит и мнозинство се преливат, езикът на мнозинството става доминиращ, етнонимът оцелява. Никой не нарича Франция „измислен бранд“, защото латинският е победил германския.
Когато става дума за България, същият нормален процес внезапно се нарича „узурпация“. Това вече не е история, а мания за „чисти“ кръвни линии - класика в жанра на неонацисткото мислене.
3.Тема „България“ и „административната грешка“
Византия нарича държавата на Самуил „България“, титулува го „цар на българите“ и организира завладените земи като тема „България“. Постът обяснява, че това били просто данъчни етикети. Значи десетки хронисти и императори векове наред не са знаели кого управляват, а истината е открита в X през 2020+ година. Удобно.
4.Охридската архиепископия
Грамотите на Василий II я описват като приемник на българската патриаршия, с титла „архиепископ на цяла България“. В поста това чудодейно става „на цяла Македония“ и „независима македонска крепост“. Това не е интерпретация, а подмяна на една дума в документи, за да се нагоди XI век към проекта от XX.
5.Екзархията и „идентичностните еничари“
Най‑показателната част: Екзархията била „чужди бюджети“, населението – „бедна рая“, а хората, които се записват към нея, са „идентичностни еничари“.
Кои са тези „еничари“?
- учителите, които отварят екзархийски училища в Битоля, Охрид, Кукуш;
- свещениците, които служат на „български“;
- революционерите от ВМОРО, които в устави и писма пишат „ние, българите от Македония“.
Да ги наречеш „еничари“ означава да кажеш на всяко дете в Скопие и Битоля: „Дядо ти, който се е писал българин, е бил или идиот, или продажник.“ Това вече не е само антибългарска пропаганда. Това е автохейт - омраза към собствените предци, маскирана като патриотизъм.
6.Илинден, бежанците и „България, построена от македонци“
След Илинден и войните десетки хиляди бежанци от Македония бягат в България. Тя ги приема, дава им дом, гражданство, училища. Те внасят своя говор, песни, традиции и участват в българския обществен живот.
Постът превръща това в обвинение: „модерна България е демографски изградена от македонци, които е асимилирала“. Тоест държавата, която те е спасила, е виновна, а общият народ, пресечен от граници, е „узурпатор“ сам на себе си.
Това не е „друго мнение“. Това е идеология.
Тя демонизира „българите“ като чужди и фалшиви, заличава самосъзнанието на хората, които векове са се наричали българи в Македония, и обявява всеки мост между двете страни на Вардар за „пропаганда“.
ЕС няма нужда от неонацизъм и коминтерн опорки
Korektor@K0r3kt0r
Български
